Изкуството вчера и днес. Програмата ни за 24 август 2024 година беше изпълнена и имаме прекрасен спомен от този ден!
Какво бях обещала?
В този ден ще се отправим отново към Кюстендилския край и по-точно към селата Раждавица и Шишковци. С помощта на отдадените стопани на "Старата череша", "Фурната" и къщата-музей на Владимир Димитров – Майстора ще се насладим на чуден и вкусен ден, в който ще си изработим сами и спомен от него. Програмата е много подходяща за деца!
- В село Шишковци ще научим много за творчеството и живота на Владимир Димитров - Майстора;
В Раждавица има изложбено пространство, а настоящата експозиция е посветена на Първата световна война. Беседата на домакините ще ни върне в тези години, както и в миналото на селото - експозицията междувременно бе сменена, видяхме настоящата - посветена на хляба и на Панагия, обичаят на кюстендилци за Успение Богородично;
- Местна домакиня ще ни приготви качамак с масло и сирене, както и богата салата за обяд - към качамака получихме и пръжки!
Царевица ще хапнем, но и ще си направим сувенир от нейната изсъхнала шума. Да видим кой ще се справи най-добре? Шумата беше прясна, а царевицата - мммм.
- Разходката до плажа на река Струма ще ни подейства освежаващо. Там ще видим и възстановения храм „Св. Атанасий“.
- Местната общност в Кюстендилския край е много активна и този ден ще я опознаем и ще подкрепим в усилията й да опази нашето наследство. Done, както се казва на чист български.
В експозиционен и занаятчийски център "Старата череша" - масата за обяд, Ели с работилницата и Боби, който ни показва как се работи с хромела
Много беше хубаво. Как да го кажа по друг начин?
За първи път отидох в Раждавица през 2017 година, когато отседнахме в "Старата череша". Черешата от тогава узрява и помъдрява, за да ни посреща днес с разширена сфера на дейност, с амбицията да се превърне в местен център на занаятите, какъвто има в Етъра. Днес бе четвъртото ми посещение в Раждавица и първото, в което не си купих домашни яйца :).
Борислав, Ели, всички готвачи, начело с (баба) Роза, които не бяха малко, се погрижиха за нас по невероятен начин. Горят за каузата, с която са се захванали, и това личи. Днес получихме не петзвездно, а многозвездно обслужване по всички направления! Преди два месеца посветихме един уикенд на Кюстендил и неговите интересни места, посетихме Свилен Класанов в дома му, където ядохме превъзходни пици. Днес разширихме познанието си за този край и сме много благодарни!
Борислав ни разведе из къщата, в която се помещават експозициите и опитахме да смелим жито на хромела. Показа ни фурната, която е изградена много отдавна и е по френски модел. Някои от нас научиха много нови думи, или поне как се назовават предмети/оръдия на труда в кюстендилския край. Децата бяха на ниво. Съвсем очаквано от техните ръце излезнаха най-хубавите кукли от царевична шума. За награда разхладиха крачетата във водите на река Струма (прощавай, рибарю!).
С голям интерес изслушахме беседата на Кирил в къщата - музей на Владимир Димитров - Майстора, защото той наистина оживя пред очите ни. Когато минавате през Шишковци, зад площада с читалището е неговия гроб. Отделете му няколко минутки. Ако има узрели плодове, хапнете си в негова памет. Майсторът е пожелал да бъде погребан в Шишковци и желанието му се е изпълнило 12 години след смъртта му, през 1972 година. Кирил е невероятен разказвач. Не бързайте, когато отидете там. Пригответе си и някой лев за дарение за бившата гара (ще разберете защо). Радват ме тези наши човешки пътувания, защото виждам вашата радост в очите! Елате и на следващите!
Днес научих много за Майстора, но най-впечатляващото бе, че той е бил невероятен перфекционист в работата си, взискателен към себе си в нечувана степен и се е подлагал всеки ден на най-истинската критика - тази на жителите на село Шишковци. Как ви се струва това, че е знаел кое дърво в коя бахча най-красиво цъфти и то кога?! Че е бил безсребреник, знаех и преди. Бог да го прости и помилва!
Боите на Майстора, групата по време на беседата, гробът на Майстора, снимка на жителите на селото, ябълката и черешата до гроба на Майстора
Все още някои от неговите модели са живи. Отидете да чуете разказа на Кирил за отношението му към неговите модели. Такъв морал и такава чест няма днес. Също и философията за предаване на занаята.
Програмата ще се провежда отново, може и по заявка, ако сте достатъчен брой хора. Една от планираните дати е 5 февруари 2025 година - междусрочната ваканция.
В деня, в който виждаме кощунствената "реставрация" на моста на Уста (Майстор) Колю Фичето край Бяла да се радваме, че картините на Майстора са непокътнати.
Програмите на Земя благословена са далеч от стандартните. Пътуваме с малки групи. Срещаме се с хора. Знаем им имената! Допринасяме за развитието на местната общност. Не изнасяме десетки хиляди левове от България, а оставяме нашата лепта тук. Ще се радвам да се запознаем! Ето какво предстои.
Comments