1700 години от Първия вселенски събор: Ниш и св. Константин Велики

Ниш е добре познат за българите и обикновено се свързва с бързо посещение за хапване, транзитно преминаване или туристическа програма с неограничени количества алкохол на вечеря (ох!).

Ниш обаче е много по-интересен.

В зимните дни преминаването край Пирот и източния край на Ниш е свързано с тежката миризма на изгоряло. Какво горят пиротчани и нишлии не знам, но е трудно за дишане, а приложението за нивата на замърсяване е категорично, че въздухът е опасен за живота. В родния град на св. Константин Велики не изглеждат разтревожени от това, а поне в центъра не мирише на изгоряло.

В продължителни периоди през Средновековието градът е в границите на България, от 14 век е включен в Сръбската държава, а по-късно – Османската империя. След идването на османците Ниш става център на Нишкия пашалък, а по-късно – и център на една от епархиите на Българската екзархия.

Съборният храм в Ниш "Свети архангели", най-вкусната дроб сарма, емблематичната сграда, приютила заведението "Трамвай" и най-различни други институции - колко е хубаво братя да живеят заедно

Ниш: Градът на св. Константин Велики и неговата роля в християнската история

В тази публикация ще ви покажа няколко от забележителностите на третия по големина сръбски град, както и ще предоставя на по-любознателните възможността да прочетат статия отпреди 100 години, посветена на 1600 години от Първия вселенски събор. Доскоро "Вселенски събор" навяваше у мен единствено спомени от курсовете ми за екскурзоводи в тийнейджърска възраст, и мъката с произнасянето на това словосъчетание на френски език. В последните години обаче леко ми се избистри картината и мога да съм по-полезна, разказвайки за тези исторически събития. Трудно можете да си представите, че текста на Символа на вярата от четвърта страница на църковното календарче е съставян на не един, а два такива събора, продължили месеци наред. Не само с него са се занимавали духовниците, и други важни въпроси са решили.

Какво общо има между Ниш и този събор, обаче?

Историята зад Първия вселенски събор и неговото значение за християнството

В Ниш, тогава Наисус, е роден св. Константин Велики, син на Констанций I Хлор, също роден в Ниш. Част от Римската империя в онези години. Таткото изоставил майката Елена (св. Елена), когато го повишили - наложило се да вземе друга жена, от политическа коректност. Същото прави и синът му Константин, станал баща на четирима синове - Крисп от първата съпруга, Константин, Констанций, Констант, Константина и Елена от втората, за която се оженил по политически причини. Според някои източници Крисп и втората съпруга загиват от ръката на Константин. Опростявам, но можете да потърсите повече информация. Важното за целите на днешното ни четиво е, че когато Константин Велики става император, вижда голям проблем в разногласията между християнското духовенство и свиква Първия вселенски събор в Никея - руините й са в днешна Турция.

След като Галерий, един от четиримата ръководители на империята по времето на Диоклециан, издава Сердикийския едикт на толерантността (веротърпимостта) през 311 година, Константин Велики затвърждава свободното изповядване на християнството с Миланския едикт през 313 година.

Резиденция Медиана в Ниш

Възхитителна работа на реставратори, архитекти и изпълнители на обекта. Цената на входа за възрастни 500 динара. Струва си! Отделете си достатъчно време, без да бързате. Св. Константин Велики е избрал за столица на империята град, който след смъртта му приел неговото име - Константинопол. В родния Ниш изградил резиденция с огромно селско стопанство.

Древното селище Медиана се намира в централната част на Сърбия, на разстояние 5 км от центъра на Ниш, и представлява резиденция на Константин Велики (306–337) и неговите синове. Дългогодишни археологически изследвания свидетелстват за съществуването на три основни строителни фази, обхващащи периода от края на III/началото на IV век до средата на V век. Интензивният живот в Медиана е продължил от 330 до 361 година, по времето на Константин и неговите наследници Констанс и Констанций II, както и по време на краткотрайното управление на Юлиан Отстъпник. По време на изследванията са регистрирани около двадесет сгради, като повечето от тях са проучени: вила с перистил, термални бани, склад/винарска изба, вила с осмоъгълна кула и големи зали, две раннохристиянски църкви и некропол. Селището е унищожено по време на нашествията на хуните през 441–443 г., а районът на Медиана е населен отново, но в много по-малък мащаб, едва през Средновековието.

Значимостта на Медиана се проявява в нейния жилищно-административен, икономически и религиозен характер.

Река Нишава от двете страни на моста към крепостта, входът на крепостта и някои от руините - Нишвил е името на джазфеста, провеждан там; паметникът на освободителите на Ниш

Юбилей на вярата: 1700 години от Първия вселенски събор

И ние си имаме юбилей през 2025 година, не само католиците. Но да не задълбаваме в техния - просто не ходете в Рим през 2025 година. Очакват се допълнителни 30 милиона туристи над обичайната бройка. Можеше нашият юбилей да е общ, но не би.

Съборът започнал работа през месец юни 325 г., като първото му заседание по всяка вероятност се състояло в храма. Около две седмици след откриването на Събора в Никея пристигнал сам император Константин и заседанията били пренесени в просторните палати на царския дворец, като императорът участвал в тях не като ръководител, а като наблюдател. Още при първото си появяване в заседателната зала, слушайки приветствените речи на Евстатий Антиохийски и Евсевий Кесарийски, Константин Велики се обърнал към отците от Събора с подобаваща реч, умолявайки ги да прекратят "междуособната бран в Църквата Христова!"

Съборът завършил с тържество, организирано от император Константин, по време на което той устроил великолепна трапеза в чест на епископите. Императорът с умиление се разделил с отците, увещавайки ги да поддържат мир помежду си, и просел техните молитви.

Църковното възпоменание на светия Вселенски събор, състоял се в Никея, е на 29 май.

Как е преминал Първия вселенски събор, можете да прочетете в подробната статия, която следва.

Ако спрете тук, ето предстоящите пътувания, по време на които ще видите и научите много.

Първият Вселенски събор в Никея и значението му

(По случай 1600 години – 325 – 1925 г.)

Публикувано в "Църковен вестник" 1925 година

Проф. Д-р М. Поснов

Тази година се навършват 1600 години от първия Вселенски събор (325-1925 г.). Това е твърде знаменателна дата в историята на целия християнски мир. Особено дълбоко значение за нас имат 20 (или 22) май, когато официално е бил открит съборът; 14 юни – пристигането на императора Константин в Никея; 19 юни – съставянето на вселенския символ на вярата и 25 август – закриването на събора. В тези незабравими дни преди 1600 години в малоазийския град Никея се е решавал въпросът да бъде ли християнската религия вяра в Сина Божи, равночестен на Отца, приел човешки образ за спасение на хората, т.е. да бъде единствено истинска, абсолютна, или пък да бъде вяра в едно от висшите творения на Бога, именно, в Логоса, който приел „бездушно“ човешко тяло и по такъв начин по същност да бъде натуралистическа (1) религия. За нас е извънредно трудно даже само да си представим до колко трудно и трагично е било тогава положението на истинските защитници на християнската вяра. Пред тях стоял император Константин Велики, който преди няколко години повярвал в Христовата Църква и й дал права и привилегии, а сега, след като бил на изток, чул – за свой съблазън – че не всички от самите християни са още убедени в Бога ли вярват или в неговото творение. Писмата на Константина до еп. Александър и презвитер Арий са пропити с мъчителна тревога. Арий се противопоставил на Никейските отци. Той не е случаен лъжеучител, който изопачил най-великия християнски догмат поради слабост на ума – той е един от талантливите представители на Антиохийската богословска школа „сълукианисти“, която е пуснала дълбоки корени в двувековната почва на богословската мисъл; той имал твърде много явни последователи и още повече тайни привърженици-ученици. Ето защо делото, или по-точно, подвигът, с който се нагърбили Никейските отци е тъй грамаден, че не може да се преувеличава. Имената на Александрийския епископ Александър, Осия Кордовски, Евстати Антиохийски, Макари Иерусалимски, и особено Атанасий Велики, на когото, след Бога, се дължи победата на Никейския символ, ще пребъдват благословени докато има поне един християнин по лицето на земята. Ако не бяха те, християнската църква, казано „по човеку“, нямаше да представлява такова всемирно явление, каквото е тя днес. Но не само в църковно, но и в културно отношение християнският мир много дължи на Никейските отци... Поради това не е удивително, че днес християни от различни изповедания се стремят тържествено да отпразнуват 1600 годишнината на Никейския събор. В Иерусалим се свиква вселенски събор на източната църква; англичаните също са свикали събор; предполагаше се да се свика събор и в Сърбия, в Ниш – родния град на Константин Велики.

От Христа до Никейския събор са изминали 3 столетия. Богословската мисъл започнала да работи още от първата половина на II век, века на апологетите. Въпросът за лицето на Иисуса Христа бил главен предмет на догматическото изследване. Този въпрос бил „камен преткновения и соблазна“ за мнозина. Отчасти се препънали о този въпрос апологетите, после монтанистите и алогите; от него се разбили монархияните. Съществената причина на това печално явление се заключава в това, че „неизреченая тайна“ за рождението на Сина Божи от Отца искали да разберат с помощта на обикновени логически умозаключения. Ето защо за монархияните, напр. за Артемона, „баща“ (на еретич. учение) на Павел Самосатсаки и др. Христос бил „обикновен човек“. А Павел Самосатски чрез мъченика Лукиана е тясно свързан с Арий. Епифаний Кипърски поставя в числото на духовните отци на Ария, освен Лукияна, и Оригена, представителя на строгия субординационализъм. Същността на Ариевото учение може да се изрази в следните думи: Иисус Христос, Логос, е несъвпълен и неравен Отцу. Неговото учение в значителна степен се съдържа в някои общи предпоставки на Антиохийската школа, заимствани от Аристотеловата философия. В основата на богословието лежало положението за трансцедентността на Бога и (като извод) неговата непричастност към каквито и да било еманации – във форма на излияние или на раздробяване, или на рождение. От това гледище не могло да става дума за Христос като роден от Бога. Може да се говори само за Логос, създаден от нищо. Ясно е, че между Бог и Логоса, който е твар, не може да има равенство. Син Божи, Логос по името на Арий, е произлязъл по волята на Бога преди времето и вековете, когато Бог пожелал да ни създаде чрез него. Синът не е вечен: „Било време, когато той не е бил“. Съвечният на Бога Логос не е бил Син, защото Син не е Отец. Освен това, ако Син е съвечен на отца, то няма божествена монархия, а има диархия. При въплощението си Логосът приел бездушно тяло човешко.

Против лъжливото учение на Ария за Сина Божи еп. Александър разкри истинското християнско учение за Него в своите окръжни послания. „Ние вярваме, пише еп. Александър, както учи апостолската църква, в единия нероден Отец, който няма виновник за своето битие ... и в единия Господ Иисус Христос, Син Божи единороден, роден не от недействителен, но от действителен Отец“ не по подобие на материален процес, но чрез отделение, или изтечение ... но неизречено, тъй като Неговото същество е непостижимо за сътворените същества... трябва да въздаваме подобающа чест на Сина, като Му приписваме безначално рождение от Отца, да не отричаме Божественото Му, но да признаваме в Него точно съответствие на образа на Отца във всичко“. Да се каже, че някога Син не е съществувал, за еп. Александър значело да се признае, че Бог някога е бил без Слова и премъдрост. Освен еп. Александър, въпросът за лицето на Иисуса Христа разкрил св. Атанасий в две съчинения: 1) Слово против елините (язичниците) и 2) За въплъщението на Словото, които се появили пред Никейския събор. Атанасий утвърждавал Божествената природа на сина. „Всецялото битие на Сина, казва той, принадлежи на същността на Отца „или“ Синът има тъждество с Отца.“ ... Цялата христология на Атанасий може да се изрази в следното положение: „Той (Син Божи) приел човешки образ, за да ни обожестви в Себе си“. т.е. да възведе човек към Бога и да го направи причастник на живота на Божеството. Св. Атанасий пръв свързал неразривно мисълта за Логоса, като принцип на миротворението, с учението за Него, като принцип за изкуплението.

В 318 година, когато се разкрила Ариевата ерес, епископ Александър предприел всичко зависещо от него, за да прекрати съблазъна. Нямало, обаче успех. Арий не се отказал от своите лъжемъдрувания и бил отлъчен от Църквата на Александрийския събор в 321 г., на който присъствали 100 епископи. Според Епифаний, на страната на Арий били 7 презвитери, 12 дякони, 2 епископа и 700 девственици. След събора Арий разпратил писма на изток, а после сам отишел при Евсевий епископ Никомидийски, който възглавявал „сълукианистите“, т.е. бившите съученици на Ария в Антиохийската школа на Лукиана; те всички се застъпили за Ария и го приели в общение. Започнала се жестока борба между двата лагера. ... В 323 г., когато имп. Константин Велики, след победата над Ликиния при Хризопол (днешна Кавала) се завърнал във Византия борбата била в разгара си. Той се опитал да прекрати враждата и за тази цел писмено молил еп. Александра и презв. Арий чрез еп. Осия Кордовски да се примирят и да му върнат „мирните дни и спокойните нощи“. Обаче отделни лица не били в състояние вече да прекратят враждата, да отстранят възникналото в Църквата разделение. Тогава император Константин с „почтителни грамоти“ поканил на събор в Никея епископите от разни страни, не само от пределите на римската империя, но и вън от границите й; на събора присъствали и персийския еп. Иоан и готксия митрополит Теофил. Числото на присъстващите на събора епископи в разно време било различно 250,270, 300 и 320. Прието е обаче да се смята, на основание свидетелството на св. Атанасий, в съответсвие с числото на Аврамовите слуги (Бит. XIV, 14) и със значението на буквите, обазначаващи числото 318 Т (300) i (10) И (8) – инициали на името на Спасителя и Кръста, че на събора са присъствали 318 епископи. До днес не е решен въпроса кой е председателствал този събор; по мнението на мнозинството, почетен председател бил имп. Константин, а дискусиите са ръководили митрополитите.

Деятелността на събора преди всичко се е изразила в низпровержението на Ариевото лъжеучение в символа на вярата. При изработване на истинското учение деятелно участие взели не само източните отци, но и западните. В символа между другото са внесени два израза, които не се срещат до Никейския събор у източните отци – нито в окръжните послания на еп. Александър, нито в горепоменатите съчинения на Атанасий. Съгласно с историка Сократа и Филосторгия, има възможност да се установи, че тези изрази са подсказани на еп. Александър от еп. Осия при срещата им, а после, на събора, по внушение на еп. Осия, чрез императора били предложени да бъдат внесени в символа. За последното ясно говори Евсевий. Тези термини са буквален гръцки превод от латински език на Тертулиановите изрази: „unius substantiae … и e substantia Patris”. След дълги разсъждения и дебати Никейският символ бил изработен и подписан от всички, освен Арий и двамата му горещи привърженици – Секунд и Теона. Този символ, допълнен и изменен на Цариградския събор в 381 г. - Втори Вселенски събор, под името Никео-Цариградски съществува вече 16 века и след Евангелието се явява единствената връзка за различните църкви и изповедания и служи като звено за единение на различните религиозни общества с вселенската Църква.

След съставянето на символа в продължение на повече от 2 месеца (19 юний до 25 август) отците се занимавали с църковно-практически и дисциплинарни въпроси, и изработиха по тях 20 канони. Те се отнасят към управлението на митрополитските окръзи, църковния календар – напр. за празнуването на Пасхата, църковния бит – напр. за безбрачието (целибат), или не на духовенството и други въпроси.

В края на XIX век (1898 г.) Гелцер, Хилгенфелд и Кунтц издали списъка на Никейските отци; след 10 години проф. Бенешевич издал синайския списък на Никейските отци, а след 2 години този последния бил допълнен от ръкописа, намерен в един Иерусалимски метох.

В последните гръцки ръкописи подписите достигат почти до пълното число 318. Списъкът на отците се започва с Осия Кордовски и се състои само от епискои, освен легатите на римския папа прзвитери Витон и Викентий. Следователно в решението и гласуването на въпросите на Никейския събор са вземали участие само епископите или техните пълномощници.

1. Значението на Първия Вселенски събор се състои в това, че той създал вселенския символ на вярата. Затова той бил почитан от дълбока древност обикновено като „събор на 318-те“. Още Сардикийският събор 343-4 год. Подчертал важността на Никейския събор. Същото направил и Александрийския събор в 362 год. Във втората половина на V век император Лъв Тракиец (457-474 г.) направил „анкета“ за църковните неустройства по повод на Халкидонския събор в 451 г. И получил такъв отговор: авторитетът на Халкидонския събор трябва да бъде равен на Никейския. Следователно, Никейският събор се е смятал за идеал. В същото време Пергският събор в Памфилия се изказал още по-определено: приемайки Халкидонското вероопределение като съвършено точен израз на догмата, обаче не трябва да то приравняваме с Никейския символ: „Ние не го преподаваме (т.е. Халкидонското определение) като Никейски символ при кръщението“.

2. Никейският събор има не само догматическо, но и църковно-каноническо значение, за уреждане на църковното управление, благочиние, приемане в църквата на отпадналите и др.

3. Никейският събор е първия в живота на християнската църква, който обхванал целия християнски мир – orbis christianorum. На него присъствали 4 митрополити: римският (чрез свои заместници), александрийският, антиохийският и иерусалимският; а представители на християнския мир извън пределите на римската империя били еп. персидски и митрополит готски. Той е бил действително вселенски събор.

4. Такъв събор е могъл да се събере само благодарение на сериозното участие в неговата организация на държавната власт. Никейският събор, следователно, ознаменувал нова епоха в отношенията между църквата и държавата, в която църквата от ecclesia pressa, religio illicita заема юридически законно положение като свободна религия и даже става покровителствана и привилегирована. Никейският събор е първия акт на ясно изразен съюз на църквата и държавата. Константин Велики разбрал възможността и сериозността на момента, когато се нарекъл „епископ на външните работи на църквата“, а отците – „епископи на вътрешните работи“ във време на обяда, който дал на отците на Никейския събор, по случай 20 години от встъпването му на престола.

5. Църковният мир, който настъпил след Никейския събор напълно успокоил имп. Константина. Неговата знаменателна реч към епископите във време на обяда е проникната с чувство не само на удовлетворение, но и радост. Нему му се струвало, че единството на империята сега – благодарение на успокоението на църквата – е осигурено, и смело положил на брега на Босфора „първия камък“ на новата столица на империята.

Ето и предстоящите пътувания, по време на които ще видите и научите много.