Априлско приключение из Железни врата Румъния

Разказ за екскурзията ни в Румъния от 4 до 6 април 2025 година

Всичко обещано бе изпълнено!

През 2024 година посетих Ешелница в съвсем същите дни от годината. Тази пролет се движи с леко закъснение спрямо миналата, но местните хора не се оплакват, тъй като миналогодишната суша е била толкова жестока, колкото и при нас. Биолозите очакват част от растителността въобще да не се "събуди".

Миналата пролет жълтото банатско лале вече почти беше прецъфтяло, докато сега пристъпихме към него по вода в пика на цъфтежа и присъствахме на частен фестивал на лалето, за което наши сънародници ходят по други места. Ведрицата, още един от символите на Природния парк "Железни врата" в Румъния, също ни се показа в своето великолепие. Тук е мястото да кажа, че бяхме под опеката на служители на Природния парк и спазихме всички инструкции и правила.

Групата в посетителския център на ПП "Железни врата", през манастира "Св. Анна" и кадри от хотела ни на брега на Дунава.

Посетителският център разполага с планински водачи с различни професии. Те са и гидове. Услугите им са съвсем достъпни от финансова гледна точка - обърнете се към тях, ще видите каква добавена стойност придават на цялото преживяване.

Музеят на самия ВЕЦ също е много интересен и достъпен. Повече и за двата обекта ще видите в линка по-горе. В настоящата статия няма да повтарям миналогодишната.

Групата остана в захлас от условията, предоставени от хотела ни на брега на Дунава.

Обръщам внимание на всички желаещи, че следващите дати за тази програма са 17-19 октомври 2025 г.

Пътуването ни по Дунава през малкия и големия казан беше феноменално! Капитанът ни разви висока скорост, за да ни покаже възможностите на лодката, но и спираше на интересните места до брега: при пещерите Ветерани и Поникова - там, в подножието на скалите, обагрени в жълто от лалетата, при Траяновата плоча също. Естествено направихме почетна обиколка и до скулпутрата на Дечебал, която се вижда чудесно и от сушата.

Скулптурата на Дечебал, отвесните скали с жълтите лалета, на лодката, Траяновата плоча, изглед отвисоко и една ведрица!

С по-голямата част от участниците изминахме и пътеката на "чукарите", 4.5 км кръгов маршрут под ръководството на планински водач. Пътеката е много посещавана и представлява следното: първо има стръмно изкачване, а след това е като Champs-Élysées (така я представят пред туристите :) )

Посетихме и местния етнографски музей, който е частен и особено вълнуващ, тъй като има много богата колекция.

Връщането ни бе съпроводено от много ниски температури, но ние имахме предвиден обяд на корабчето-ресторант във Видин, така че обядвахме много вкусно и на топло. Посещението на крепостта "Баба Вида" беше последният предвиден обект по програмата, но връщането ни през Враца ми позволи да разкажа и покажа още много интересни места - от буса и от брега на Искъра.

Едни доволни туристи, на път към платото с изглед към Дунавските казани, на маса на корабчето във Видин и из лабиринтите на "Баба Вида".

Заповядайте с нас през октомври!