Вчера завършиха нашите три дни в Източните Родопи. Какво бях обещала?
В тези три дни ще имаме възможност да се насладим на спокойствието на есенните дни в Източните Родопи.
Да се запознаем с бита и културата на местното население;
Да похапнем много вкусна храна и рибни специалитети, като не пропуснем и емблематичните турски десерти;
Ще подкрепим Филип Синапов в просветителската му дейност, като посетим фолклорния дом "Гърнатскине конаци";
Перперикон е историческо място, което е притегателно за посетители от цял свят, а наш гид там ще бъде един от най-добрите специалисти;
Човешката ръка е сътворила артефакти, видими днес, а също така и природата е обдарила богато този край;
Ще се разходим до въжения мост при село Лисиците и Каменните гъби.
Из сърцето на Източните Родопи през есента - обещано и изпълнено! Дори преизпълнено :)
Забележителни са хората, с които общувахме - гидовете на Перперикон, Филип Синапов, домакините в нашия хотел и екипът на ресторант кораба "Емона".
Гледка към язовир Кърджали
Перперикон
Мълвата твърди, че около 100 000 човека годишно посещават един от най-големите ни археологически обекти. Подходящото време за туризъм на Перперикон е пролет, есен, зима - в сухо време. Когато температурите на въздуха се покачат, отидете на Перперикон вечер за залеза или сутрин около 8 часа. Отлично си спомням първото ми посещение там, когато за щастие имахме плажен чадър в колата и го ползвахме за защита от жаркото слънце.
Перперикон - имахме най-добрия гид (половината от най-добрия екип!)
Животът на Перперикон започва преди 8 000 години. Главното действащо лице за разкритията там е проф. Николай Овчаров. Знаете, че има учени с мнение, различно от неговото. Ако си потърсите адекватен екскурзовод, няма да слушате небивалиците от ширпотребата, а ще чуете предположения и няколко сигурни факта. Има разлика. Това, което е намерено и изнесено нелегално от древния свещен град, едва ли някога ще излезе наяве, за да осветли историята ни. Древните култови съоръжения ни разкриват различни ритуали, изповядване на вярата и наслагване на епохите след друга. Светилища, наред 3 раннохристиянски базилики, като вероятно Перперикон е бил и епископски център. След падането под османска власт около 1362 година, крепостта запада.
По това време е заличен и друг епископски център, манастирът "Св. Йоан Предтеча". След като неговите останки са проучени в началото на 20 век, а храмът - изграден отново, манастирът е действащ от 29.08.2011 година. Епископските одежди са в РИМ Кърджали в специално хранилище. Винаги съм била впечатлена от размахът, с който се работи там по сградите на неделното училище, енорийския център, новия параклис. В думите на всеки, с когото се заговоря там личи огромна любов към Бога, децата, енорийската дейност, учението и още много. Прекрасно място и общност!
"Успение Богородично" и сандъчето, външен изглед на храма и храм "Св. Йоан Предтеча (Продром) - Кърджали и 3 снимки от експозицията в РИМ Кърджали
Препоръчвам ви да намерите време и за манастира "Успение Богородично", свързан с отец Боян Саръев, Бог да го прости. В него се съхраняват частиците от светия кръст Господен, намерени на Перперикон.
Като стана дума кое къде се съхранява, слагам една звезда от пет (като гугъл мапс) на РИМ Кърджали. Интересните и ценни артефакти са експонирани толкова архаично и без почти никакви обяснителни бележки. За съжаление не се получи да имаме беседа от екскурзовод, тъй като броят им е недостатъчен. Сградата е фантастично красива, за това спор няма.
Каменните гъби, които не са каменни
Много, много изтерзан обект. Тъй като все повече хора го посещават, няма да се учудя, ако скоро изчезне. ПО ГЪБИТЕ НЕ СЕ КАТЕРИМ.
Отбелязвам липса на информация за тази забрана, контрол и възпитание.
Каменните гъби, закуска в хотела и качамакът, който ни направи Филип Синапов
Как да отбележим липсата на вода? Гръбнакът на Източните Родопи е река Арда. Река = живот. Няма я. И Върбица я няма. Двете места с някаква вода, които видяхме, са язовир "Кърджали" (единствен неизточен, но с паднало ниво) и водното огледало в град Кърджали. Миналата седмица видях, че и язовир "Въча" го няма, за брат му до град Девин да не говорим.
Въженият мост при село Лисиците ви качва над рисунките в пустинята Наска
Можете да си спестите няколко хиляди лева и две седмици от живота, ето го къде е Широко поле. Няма по-подходящо име за селото от пейзажа край язовира в момента!
Ето и гледката при моста за село Лисиците - въжен мост, дълъг 261 метра.
Гледките при моста за село Лисиците. Следите от дрифтилите автомобили са белег и за още нещо - до селото се стига с кола, противно на твърдения и митове
Жителите на град Кърджали са един тип хора, какъвто в по-близките нам населени места, а също и в родния град София, няма да срещнете. Толкова мили, отзивчиви, търпеливи, гостоприемни човеци - познати и непознати. Продължавайте да бъдете такива, има нужда от добри хора!
Срещата с Филип Синапов в Гърнатскине конаци
Следя този младеж от близо година. Много исках да се запознаем. И ето, заведох групата в махалата, където е построил конаците. Рано сутринта, както се бяхме разбрали. В час, в който обикновено човек трябва да е на работното си място, ние бяхме вече на гости. С какъв плам Филип разказва за живота си, за миналото на семейството му, за бабата, и за най-интересната фигура в родопската къща - прабабата!
Знаете ли какво са "калкатушки"?
Филип Синапов и част от неговите творения
Кораб-ресторант "Емона"
Историята на кораба е много интересна. Това е единственият плавателен съд, претърпял корабокрушение на сушата, по време на епичното му пътуване от морския бряг към язовир "Кърджали". Предлагат и разходка с лодка в язовира, която трае или 30 минути, или час. Храната е много вкусна, а част от менюто е живо минути, преди да бъде сервирано.
Гледка от корабчето, с което плавахме
В Кърджали е рай и за шопинг туристите, без да се налага да прекосяват границата ни с Турция - има всичко от тамошните стоки. Както някои хора отбелязаха - дори и на по-ниски цени.
Един коментар на човек от групата, след като се прибрахме от дългия и наситен с емоции уикенд: "Три приказни дни в Източните Родопи! Природни забележителности, история, която те прави горд и благоговееш по каква земя стъпваш, красива природа, кристално чист въздух, божии храмове, срещи с добросърдечни и работливи хора, храна от вкусна, по-вкусна и още, и още. Веселие в добра компания, добър шофьор. Обгрижвани от Славена като нейни деца. Благодаря за всичко - за това къде ни заведе и какво ни показа!
Благодаря на Господ че съм родена в България!"
Аз благодаря!
Знаете ли какво е това ключе?
Ако искате да се включите в някое следващо пътуване - няма нищо по-лесно от това - ето къде са предстоящите програми, които постоянно допълвам. За да не изпуснете информация за нещо интересно, запишете се за бюлетина. До нови срещи!
Yorumlar