На 7 декември 2025 г. вечерта бе открита отново след пет годишен ремонт най-известната катедрала във Франция, а можем да кажем и в света – Парижката Света Богородица.
Преди пожара на 15 април 2019 г. е посрещала по 11 млн. туристи годишно, за 2025 се очакват 14 млн. посетители. За сравнение - Айфеловата кула привлича по 50 млн. човека годишно.
Повечето медии отразиха откриването и затихнаха, но тържествените събития, свързани с възобновяването, ще продължат до светата Петдесеница догодина. Няма да се спирам на делегатите, тъй като присъстващите и отсъстващите бяха достатъчно обсъдени. Любопитно и интересно за мен бе друго – доколко Христос и Света Богородица бяха „присъстващи“ на този грандиозен празник. В поточното предаване се сипеха коментари един след друг, че гостите всъщност пропускат на кого са на гости. Изводите са, че хората искат мир и разумно управление, както и че търсят Бога и се уповават на Него.
Освещаването на олтара на "Нотр Дам"
Тъй като "Нотр Дам" е действащ храм, още в неделното утро се отслужи литургия за освещаване на олтара. Модернистичният черен предмет в средата на храма е светият престол. В неговия център бе положено сандъче с мощите на петима светци. При православните също е необходимо условие да има мощи в антимиса, при това на мъченици. Ето кои са светците, които вече ще служат и от олтара на Нотр Дам:
Света Мария Южени Милере (Sainte Marie Eugénie Milleret) Тя е френска свети-ца, основателка на ордена на Успението на Дева Мария (Les Assomptionnistes).
Света Мадлен Софи Бара (Sainte Madeleine Sophie Barat) Основателка на Ордена на Свещеното Сърце Исусово, който се фокусира върху образованието и духовната израстване.
Света Екатерина Лабуре (Sainte Catherine Labouré) Френска монахиня, известна с виденията си на Дева Мария, които довеждат до създаването на Чудотворния медальон, носен днес от милиони хора по света.
Свети Шарл дьо Фуко (Saint Charles de Foucauld) Френски католически монах, известен с мисията си сред туарегите в Сахара.
Блаженият Владимир Гика (Le bienheureux Vladimir Ghika) Румънски благородник, католически свещеник и мъченик, който е обявен за блажен.
Тези личности са признати за свети или блажени заради техния живот на святост и отдаденост на вярата.
Скрийншотове от предаването на KTO TV - освещаването на олтара и евхаристията
Христовият венец от тръни
Коя е най-голямата скъпоценност на "Нотр Дам" - Парижката Света Богородица? В нея се пази Христовият венец – венецът от тръни, днес обгърнат в кристален обръч с позлата. На 13 декември 2025 ще се осъществи тържественото му завръщане в катедралата.
Допълнение: Кадри от прякото предаванет на KTO TV с литийното шествие за пренасянето на венеца на 13 декември 2025 година и поставянето му в новия реликварий.
И ако се чудите защо се занимавам с католици, при положение, че не принадлежа към това вероизповедание, ето защо. Венецът Христов е всехристиянска реликва. В "Нотр Дам" се пази гвоздей от Кръста, както и частица от Разпятието. Красотата на катедралата може да докосне всеки. Ежегодно се отслужва и поне една православна служба в нея. Множество православни отиват на поклонение там. Отдаваме дължимото и на всички хора, които са се трудили и продължават да се трудят в катедралата. За огнеборците и за целия екип от хора, свързани с възстановяването – Бог да ги благослови! Както каза един от тях, работата по възстановяването е била урок по предаване на умения от поколение на поколение, достойно за учебниците.
Камбаните
Камбаната Еманюел – и президентът Еманюел Макрон. Малко хора се сетиха, че Еманюел е едно от имената на Спасителя. Значението му е „Бог е с нас“. Излята е преди повече от 300 години от кръстника й Луи XIV и тежи 13 тона. За сравнение и малко здравословна гордост – най-голямата камбана на „Св. Александър Невски“ тежи близо 12 тона.
Имената на другите камбани на Нотр Дам
Ан-Женевиев, в памет на света Анна, майката на Мария, и света Женевиев, покровителка на Париж.
Дени, в чест на свети Дени, първият епископ на Париж.
Марсел, в чест на свети Марсел, деветият епископ на Париж през V век.
Етиен, в памет на старинната катедрална църква в Париж, посветена на свети Стефан (Етиен на френски).
Беноа-Жозеф, в памет на Бенедикт XVI, папа по време на освещаването на камбаните през 2013 г., при 850-годишнината на катедралата „Нотр Дам“.
Морис, в памет на епископа на Париж Морис дьо Сюли, който полага първия камък на катедралата през 1163 г.
Жан-Мари, в чест на кардинал Жан-Мари Люстиже, 139-и архиепископ на Париж от 1981 до 2005 г.
Габриел, в чест на Архангел Гавриил от Благовещението. Най-голямата камбана в северната кула вече носи това име през XV век.
Молитвите
Света Богородица ни събира, тя е извор на живота. За какво се помоли архиепископа, при трите почуквания с жезъла по вратите на храма? Жезълът впрочем е изработен от дървен материал, оцелял при пожара.
Света Богородице, пример за вярата, отвори своите врати, за да събереш в радостта им разпилените деца Божии.
Света Богородице, отвори своите врати, за да ни помогнеш да търсим любовта, истината, справедливостта и мира.
Света Богородице, отвори своите порти, за да засияе над нашия живот светлината на милостта и да заблести над нас победата на Възкресението.
Крайъгълният камък
Подобно на феникс, който възкръсва от пепелта, катедралата "Нотр Дам" в Париж е толкова сияйна, че целият свят е изпълнен с радост, вълнение и благоговение по повод нейното повторно отваряне.
С възстановяването на Нотр Дам от пепелта, Франция изпраща мощно послание за надежда и стабилност към света. Монсеньор Лоран Улриш няколко пъти спомена за крайъгълния камък и за посланието на св. апостол Павел към ефесяни. Ето къде е стабилността.
[2:19] И тъй, вие не сте вече чужди и пришълци, а съграждани на светиите и свои на Бога,
[2:20] като се утвърдихте върху основата на апостолите и пророците, имайки Самия Иисуса Христа за краеъгълен камък,
[2:21] върху който цялото здание, стройно сглобено, възраства в храм свет чрез Господа,
[2:22] върху който и вие се съзиждате в жилище Божие чрез Духа.
В края на тази публикация предоставям на вашето внимание един текст с неизвестен автор, оставил скромно само своя инициал "С".
Крайъгълният камък - проповед от 1930 г., публикувана в бр. 1 на "Църковен вестник"
Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла. (Пс. 117:22; Мат. 21:42)
Свойствено е на човека да твори. Всяка негова творба е строеж. Преди да почнем да строим нещо, ние обмисляме на каква основа ще издигнем сградата, стремим се да зидаме върху здрави подпори, за да не се събори постройката – от природни стихии или вътрешни недостатъци.Всеки се стреми да изгради хубава бъднина. Родителите се грижат, техните деца да бъдат по-честити от тях; учителите се стараят, учениците им да станат образовани хора; държавниците полагат усилия да имат по-добри граждани. Всички хора копнеят за щастие, работят, напрягат сили, прекарват безсънни нощи, за да достигнат по-светли брегове на живота, да издигнат по-приветни, по сияйни чертози за себе си или за другите.
Колко души, обаче, изпитват горчиви разочарования, колко хора падат под развалините на своята лоша, неуравновесена постройка! Равновесието е необходимо условие за непоклатимостта на една постройка. Параход, изгубил равновесие, потъва; здание, строено без пълно равновесие, се срутва; човек, нямащ равновесие на духа, върши пакостни грешки за себе си и другите. Равновесието е правилно съчетание между строените части на една величина, вътрешна хармония на в едно организирано цяло. Човешката личност твори ценности, ако е вътрешно уравновесена, ако царува в нея хармония. От същото условие зависи и творчеството на един народ. Затова най-голяма грижа за всеки човек и народ е да запази своето вътрешно равновесие. Който иска да не прави кухи творби, той постоянно трябва да бди върху себе си, както кормчията за своя кораб. Пред такъв човек, естествено, се явява въпросът: как най-добре ще запази вътрешното си равновесие, къде е центърът на тежестта на неговото битие? От разрешението на този жизнен въпрос ще зависи и съдбата на човека и обществото. Хората по два начина разрешават тази велика проблема и, според това, те се делят на две главни категории. Едни поставят центъра на тежестта в себе си, а други – вън от себе си, в Бога. Първите казват: „На мен ми е добре, па ако ще и другите да загинат“, а вторите намират своето щастие в благото на ближните; едните тегли към себе си плътта, а другите – духът. Между тези два вида хора от край време се води борба. От нейния вървеж зависи и движението на историята на човечеството. Най-силен тласък й даде християнството, защото в Христа човечеството намери своя най-съвършен представител, Христос стана начатък на нов човешки род.
Днес тая борба е още по-остра. Егоцентричното гледище е облечено в примамни социални теории, които увличат души, що нямат здраво равновесие, колебливите души, и ги подигат срещу Христа. Потоци кърви се ляха и още се леят, за да затъмнят лъчите, що идат от божествения образ на Христа и животворят света, и да издигнат Мамона като кумир в душите на хората. Напразни усилия. Колко пъти сатаната в разни образи се опитвал да измами зидарите на един или друг народ да не строят върху закона на любовта, а да градят с огъня на омразата, да отхвърлят гранитния основен камък на всяко добро дело – Христа! Хора и народи били измамвани от духа на злото, отбягвали от Христа, но скъпо са заплащали за своята заблуда и, останали в безпътица, те пак се връщали назад да дирят стъпките на Христа и Го поставяли като крайъгълен камък в своето ново обществено строителство. Няколко революции във Франция като бури връхлетяха върху Божията Лоза, за да я изкоренят из човешките души, но напусто; те възбудиха много по-голяма жажда за нейния живодателен сок, много по-пламенен стремеж за градеж върху твърдинята на духовния живот – Христа. Безуспешен, главоломен ще бъде и свирепият поход на днешните господари на Русия срещу тая твърдиня. Те могат за затварят и оскверняват християнските храмове, могат да преследват и убиват Христовите служители, могат да забраняват да се слави рождението на Богочовека и сатанински да се надсмиват над вярата на руския народ в Него, обаче Христос ще остане во веки да царува. Той ще лежи непоклатно в основата на духовния живот, ще се явят нови зидари, за които отхвърленият Камък ще стане глава на ъгъла и единствен Спасител (Срв. Деян. 4 (1)., защото човешката душа, както казва Тертулиан, по природа е християнка, по природа се стреми към извора на живота, Княза на мира; тя желае да живее, а не да умре и затова се стреми да строи не на мъртъв, а на Живия камък (1 Петр. 2, 4). Христос бил камък на препъване за всички Негови врагове, такъв ще бъде и за днешните Му гонители. Тази непреложна истина, засвидетелствана от историята, трябва добре да помнят и българските обществени зидари, за да не нанесат нови бедствия на многоизмъчения български народ. Нека съдбоносните опити на чужди противохристиянски строители ги уверят, че няма друга по-крепка основа за истински духовен напредък, освен Христовият закон. Всяко отклонение от тоя закон е отдалечение от Божия път, а това е отбягване от истината, любовта към която единствена може да ни направи искрени ратници за правда и свобода.
С.
Искате ли пътуванията ви да са смислени, да чувате интересни и полезни беседи, да се запознаете с хубави хора, да се потопите напълно в местата, които посещавате? Елате с нас!
Славена Етугова
Comments