Посветихме последния ден на август и първия на септември 2024 на Северозападна България. Какво бях обещала?
"В тези два дни ще съчетаем участието в празника на с. Царевец, наречен Белокаменица, с още много интересни преживявания! Врачанският камък, претворен от майсторите на с. Царевец е дал името на празника.
Крепостта "Калето" в гр. Мездра е свидетел на човешките съдби от седем хилядолетия;
Винарската изба "ШаТони", в чийто хотел ще нощуваме и ще се храним, е съвсем нова и направена с много старание;
Враца е интересен град, в който има много история, а новата зала в Историческия музей е задължителна за посещение!"
И така в събота по много ексцентричен начин достигнахме до с. Царевец. Не се вижда края на строежа на пътя от Ботевград до Мездра, така че пътуваме по наличните обиколни варианти. Съвсем малко преди пристигането ни беше започнало участието на групата от трима гайдари с певица от Родопите. Последваха участници от най-различни населени места, които се представиха кой от кой по-добре. От кметството се бяха погрижили и за тематична украса, разположена на няколко места из центъра.
Кадри от празника Белокаменица в с. Царевец, община Мездра
Национален фолклорен фестивал "Белокаменица"
Целта на фестивала е популяризирането на българското народно творчество и красотата на един от най-добре развитите занаяти в с. Царевец – добивът и обработката на прочутия в цял свят врачански камък. Златните ръце на царевчанските майстори – каменоделци са оставили своя отпечатък по много значими сгради и обекти в цялата страна. След като се насладихме на програмата в продължение на повече от 2 часа, в ранния следобед се отправихме към Мездра и крепостта "Калето". Спокойно можете да пропуснете галерията с особени творби, находяща се в крепостта. Личната ми препоръка към екскурзовода пък е да не пести от крачки, а да се качва с групата до останките и до изложбената част. За съжаление беседата в този й вид няма да обогати знанията ви с нищо. Към информацията, която групата бе получила от мен, бе добавена единствено една легенда.
Крепостта "Калето" в гр. Мездра
Винарска изба и хотелски комплекс "ШаТони"
По още по-ексцентричен и съвсем кратък път достигнахме до съседното село, където ни очакваха нашите домакини от хотела и винарската изба "ШаТони". Тук е мястото да изразя огромната ми благодарност към нашия шофьор, който преодоля всички трудности на пътната настилка с голям стоицизъм. Предстояха ни дегустация, вечеря и почивка.
В условията, които са създадени в комплекса, всичко протече на невероятно високо ниво. Всичко е чисто ново, направено с много вкус и много мисъл. Голяма, удобна стая с фантастични матраци на леглата, баня - о, баня, която е широка, чиста, красива! Поздравявам за труда Тони и Надя Йорданови. Само мога да предполагам колко търпение и усилия им е коствало намирането на най-добрите майстори за изработката на всичко, което видяхме.
От обиколката из производствената част на комплекса научихме много за виното - от разтоварването на щайгите грозде на рампата до наливането му в чашите. Безкомпромисният почерк на собствениците личи навсякъде.
Залите за самите дегустации са четири - за бяло вино, розе, червено вино и кехлибар. По цветовете ще ги познаете.
Лично аз бях поразена от вида и качеството на резбованите тавани и масите, направени с епоксидна смола. Няма други такива. Браво на хората, които са ги изработили!
Кадри от винарната в с. Дърманци
Враца
В неделния ден закусихме чудесно - имаше храна за всеки вкус. Отправихме се към Враца, където прекарахме час и половина в Регионалния исторически музей (платете за беседа, няма да съжалявате). И още толкова по шарените улици, които бяха сцена на Враца open fest. Измислените фургони с хот-дог от 14 лева нямат място там, при наличието на доста качествена храна в местните ресторанти, но хайде. За два дни се преживява.
Враца е един свеж град, в който има млади хора. Улиците бяха пълни със семейства, излезнали да се поразходят в неделя.
За финал погледнахме града от високо, от паметника на Вестителя, и след кратка спирка на Искъра срещу Ритлите се върнахме в София. Най-хубавото село за мен е и винаги ще бъде Лютиброд.
Центърът на Враца, паметникът на Вестителя и Ритлите в Лютиброд
Така завърши нашето пътуване в малка част на Северозапад и винаги ще си спомняме за него, особено винената дегустация :)
За подобни, но винаги различни преживявания, елате с нас!
Очакваме ви!
Comments