Хераклея Синтика

Тази статия е продължение на публикацията за празника на винарите по долината на река Струма във Вила Мелник.

Най-известният мъж в Санданско-Петричкото поле - внукът на Октавиан Август

С винения тур във Вила Мелник настъпи краят на посещението ни там и се отправихме към Хераклея Синтика. По-голямата част от участниците не бяха посещавали древния град. Чувството, което изпитахме, докато слушахме беседата и се разхождахме из Хераклея, беше на национална гордост - от историята на земите ни, работата на археолозите и професионализма на екипа на обекта.

Нито снимки, нито разкази могат да заместят преживяването на място, затова ви насърчаваме да посетите древния град и музея в гр. Петрич. Да изслушате беседите и да оставите дарение в музея, чийто вход и беседа са безплатни.

Нашият екскурзовод обяснява историята на Хераклея Синтика чрез направен макет, който се разглобява. Ще претърпите две земетресения, но само в разаказа му :) Изумихме се, че този огромен каменен блок е всъщност улук!

Античният град Хераклея Синтика е сред най-привлекателните археологически обекти на Балканите през последните 15 години. За него пишат древни гръцки и латински автори, сред които Омир, Херодот и Тукидид.

Повече от 100 години учените спорят къде се намира градът. Мраморна плоча с надпис на латински език, намерена през 2002 година, дава основание на учените да предположат, че градът е именно Хераклея Синтика. Плочата е писмо и днес може да бъде видяна в музея в Петрич. Спасена е от ръцете на иманярите по сигнал. Благодарение на тази акция на органите на реда плочата достига до учените и е разчетена, с което става ясно къде е търсеният древен град. Кой е предал иманярите ще разберете по време на беседата на място.

Плочата е писмо на император Галерий и цезар Максимин Дая от 307-308 година, в което владетелите се обръщат към хераклейците в отговор на молбата им да възстановят изгубените градски права.

Между двете стени, покрити с геотексил, се намира входа на най-известната канализация в България - клоака максима, от която излезнаха статуите, за които заговориха всички медии. На втората снимка е изящния палец - къде е останалата част от фигурата, която би била висока около 3 метра, не се знае (все още). Колонадата от мрамор е на третата снимка.

Градът, основан през ІV в. пр. Хр. в племенната територия на траките-синти и носи името на митичния герой Херакъл (Херкулес), който се смята за родоначалник на династията на древните македонски царе.

В древността Хераклея Синтика е  основният град в североизточните предели на древното македонско царство. Оттук Александър Велики потегля на поход срещу съседни тракийски племена преди да завоюва огромната Персийска империя. В средата на ІІ в. пр. Хр. Хераклея Синтика е покорена от римляните. Градът е покровителстван от самия Октавиан Август – основателят на Римската империя.

Първите разкопки са правени  от проф. Атанас Милчев през 1958 г., но системни такива започват през 2007 г. под ръководството на проф. Людмил Вагалински и Исторически музей Петрич. При проведените археологически проучвания се установява, че градът е бил модерен и е имал интензивен социално-икономически и религиозно-културен живот.

Предполага се, че това е скулптура на римския император Октавиан Август, дядо на младежа от намерената през 2024 г. статуя

Хераклея Синтика днес впечатлява своите изследователи и посетители. Сградите са представлявали  изящни постройки, а  представителните сгради на античния град са били изградени, следвайки градоустройствен план съгласно принципите на Хиподамовата система. (по материли на музея)

В Хераклея Синтика всичко, което ще видите е такова, каквото са го оставили древните му обитатели. Откритията само се укрепват и консервират. Части от бялата колонада са изработени в наше време и камъкът е от остров Тасос. Оригиналните колони (които не са здрави), лежат в подножието им. Ще видите и недовършен капител, така, както майсторът го е оставил преди хиляди години и изящен палец от статуя на мъж. В музея в Петрич вече е експониран най-известния хубав мъж от Хераклея - внукът на Октавиан Август.

Следващата ни екскурзия до Хераклея Синтика предстои на 9 март 2025 година.

Езерото пред музея в Петрич е дом на много птици! Временната експозиция вътре е посветена на кестена и се нарича "Кестенови звуци".

Преди да завърша, ето един любопитен откъс от пътеписа на Васил Кънчов за Мелник, публикуван в края на XIX век.

"Мелник има близо 5000 жители, от които 3400 са гърци и българи, 950 — турци, 620 цигани и близо 30 души власи.

Главното занятие на мелничани е винарството. Лозята, насадени на голямо пространство хълмове около града, дават черно грозде, от което се получава силно вино. Лозята се работят добре и виното се приготовява старателно. Винените изби са тунелообразно изкопани в глинестите стени и държат добър хлад. Виното се държи в големи бъчви и сякога — самоток.

Преточва се често и на втората година става много добро за пиене. Обикновено мелнишките вина съдържат много танин, затова имат стегателен тръпчив вкус. Много често винарите развалят вината си, като ги боядисват черни с разни бои. Много пъти им турят гипс*. Обикновените за продан вина се продават още същата година, когато се берат, и то главно отиват в Неврокоп, Сяр, Джумая и Кавала. Обаче намират се и стари много хубави вина. В някои къщи приготовяват от засушено грозде гъсти възблаги вина, които траят много години и могат смело да съперничествуват на европейските от подобен род.

Малък добив има градът от дребна търговия с околните села, понеже има пазар в с. Св. Врач, който силно конкурира с мелнишкия.

Градът няма бъдеще, защото е далеч от главния път, що води от Сяр за България, и защото е мъчно достъпен. В дъждливо време почти не може да се влезе от южната страна поради многото вода. Даже улиците на града стават неминуеми, когато вали повечко."

Към днешна дата населението на Мелник е под 300 души.

*1850-1891: Гипсиране на вината и човешкото здраве

По материали на френските винари

Всяка винарска област се сблъсква със специфични проблеми, свързани с природните условия, които ѝ са присъщи. Тези проблеми оказват влияние върху реколтата, тъй като всяка липса или недостиг, породени от региона, влияят върху състава на виното. Например, в северните лозарски райони винопроизводителите прибягват до шаптализация (добавяне на захар) за компенсиране на недостига на захар в гроздето. В средиземноморските лозя решението е различно – за да компенсират липсата на киселинност, винопроизводителите използват гипсиране (plâtrage).

Както много други методи за винопроизводство, гипсирането датира още от Античността. През IV век пр.н.е. Теофраст – ботаник, натуралист, полиграф и алхимик от Древна Гърция – свидетелства за практиката на гипсиране в Кипър, Финикия и Италия. Въпреки противоречивите мнения по този въпрос от XVI век насам, гипсирането отново набира популярност през втората половина на XIX век поради появата на нови болести по лозята.

Гипсирането като част от винопроизводството

През 1852 г. третирането със сяра става задължително в южните части на Франция за борба с оидиума (гъбично заболяване по лозите), но скоро се забелязват и някои качествени недостатъци. Още през 1853 г. въпросът за гипсирането отново е повдигнат:

„Гипсирането е много стара практика, на която се обърна внимание едва след 1853 г., когато оидиумът опустоши лозята; тя се прилага в целия юг на Франция.“

Гипсирането се отнася само до производството на червени вина. Според химика Виар гипсът трябва да бъде „съвсем бял и на фина прах. Той не бива да съдържа магнезиеви соли, алуминиеви соли, железни соли и калциев сулфид“. Той уточнява, че ако гипсът съдържа само следи от алуминиеви соли, това не е опасно, тъй като те изчезват при първото избистряне на виното.

За добавяне на киселинност във виното се използват две основни техники:

1. Поръсване на гроздето с гипс на прах още при смачкването му.

2. Добавяне на гипс във виното, докато то се намира в бъчви.

Виар препоръчва първия метод, защото „ферментацията благоприятства разтворимостта на калциевия сулфат, който се разтваря в много по-големи количества, отколкото във вода или готово вино“.

Освен че повишава киселинността, гипсирането има и други предимства за винопроизводството – подпомага ферментацията, избистря виното и го прави по-прозрачно. Андре Одойно, член на Националното училище по земеделие в Монпелие, потвърждава тези ефекти.

Въпреки това Виар отбелязва и някои недостатъци, свързани с вкусовите качества:

„Гипсираните вина са по-груби на вкус и предизвикват усещане за сухота в гърлото. Същото вино, но без гипсиране, става значително по-добро още през първата година.“

В наше време методът отдавна е отречен.

Очакваме ви на смислени екскурзии в приятна компания!

Линк към първа част.