Мандрица, Димотика и Суфли
- Slavena
- 13.03
- време за четене: 3 мин.
Миналата година толкова ни хареса да сме в Източните Родопи за националния празник, че решихме през 2025 година да сме там по същото време по друг сценарий. Мястото за нощуване беше същото - село Мандрица, на юг от Ивайловград. Програмите на Земя благословена винаги са изработени в подкрепа на местните общности. Населението и бизнесът в района имат нужда от туристи, за да продължават да съществуват на туристическия пазар.
Отворената след третата си реставрация вила Армира вече е като магнит за туристите отблизо и далеч. Екипът й е безупречен, освен това е в достатъчна численост за сезона и за пристигащите постоянно групи. Ние ги посетихме на първи март, ден, в който се проведе и традиционния празник на кв. "Лъджа" в Ивайловград, с основен акцент игрите на кукерите.
Детската стая във Вила Армира, горгона Медуза, гледка към обекта от водната кула, вече наблюдателна кула
Във вила Армира ще се пренесете 17 века назад. В бита на стопаните, в техния частен и делови живот, в кухнята им, в басейна им, дори в стопанството им. Когато се качите на водната кула, панорамата ще ви изуми!
Благодарение на отзивчивостта на Мария, която се грижи за манастира "Св. св. Константин и Елена" посетихме и святото място. Заслугата да видим Атеренския мост пък е изцяло на нашия шофьор на микробуса, който ни закара чак до него. Вечерта се забавлявахме в ресторанта на хотела (или Хотела, в Мандрица е само един), където се погрижиха чудесно за нас!
Атеренският мост и манастирът "Св. св. Константин и Елена" край кв. "Лъджа", Ивайловград
В неделния ден се възползвахме от лесната възможност за прекосяване на границата с Гърция и посетихме градчетата Димотика и Суфли с местния ни водач Танасис.
Суфли е бубарско градче, което за разлика от нашата Мандрица продължава традицията в отглеждането на буби, преработката на нишката и производството на коприна. Докато при нас няма и следа от кипелия през годините труд, там можете да видите целия процес. В Мандрица за 1 година са рухнали 5 от бубарските къщи. Единствената следа, останала във времето са домовете на мандричани, които безвъзвратно намаляват.
Димотика и Суфли са разположени на десния бряг на река Марица, която там носи името Еврос. На левия бряг е Турция. Хубавото откритие, което направихме, е че дори да искате, не можете да се свържете с турски оператор. Тоест, няма нужда да се притеснявате за роуминг извън ЕС.
Из Суфли в неделното утро. Пашкулите на копринените буби и фабриката със запазеното италианско оборудване. Предстои да бъде превърната в изложбен и посетителски център, в който да се провеждат много събития.
Златната църква в Димотика "Св. Богородица Освободителка" и пещерните жилища на крепостния хълм
Не пропуснахме да навестим и приятелите ни в Долно и Горно Луково. Тамошните храмове са много интересни, ценни и могат да бъдат посетени, ако имате предварителна уговорка. В Горно Луково населението е запазило бройката си от миналата година - четирима души. Нели, която живее там, е най-важната личност за нашите посещения, без нея нищо нямаше да е така, както е. Можете да подкрепите дейността им по запазване на черквата "Св. архангел Михаил" тук.
На 2 март някой си бе позволил да отвори катинара, за да влезе вътре. Слава Богу, нищо не е изчезнало. Има други начини да посетите който и да било обект.
Всички храмове в района са претърпели кражби в огромни размери. На места иконите по иконостасите са принтове на оригиналните икони - понякога откраднати, понякога в музеите.
Последен обект на нашите посещения беше село Плевун/Пелевун, известно с производството на тахан, добиването на гнайс и с подвига на капитан Петко войвода, спасил населението от изтребване по особено хитър начин.
И така групата на госпожа Славена, както ни кръсти Нора от Долно Луково се отправи по обратния път към дома!
Така пътешествието ни до Мандрица, Димотика и Суфли приключи.
Ако и вие искате да станете част от смислено пътуване, хубава екскурзия с хубави хора, изберете си някоя от следващите ни програми.
Comments