На празник в с. Панчарево, Северна Македония

Събота, 12 юли - отпътуване в 8.00 от паркинга пред общината на село Панчарево.

След незабравимото пътуване в първия студен есенен ден на 2023 година, побратимяването между двете села Панчарево вече е факт и гостуванията са взаимни. Обещали сме да ги уважим и на 12 юли 2025 година. Отвъд границата църковният календар е по стар стил. Така че на 12 юли 2025 г., когато ние честваме преподобния Паисий Светогорец, братята и сестрите македонци ни канят на Петровден, а на 13 юли - на Павлов ден.

Пазарът няма да го подминем :)

След празника ще отидем в хотела за настаняване, вечеря и нощувка.

Неделя, 13 юли - туристическа програма в Берово, празник в Пехчево и завръщане в България.

Пътепис от деня на запознанството и от Петровден 2024

Цена за възрастен: 150 лева. За дете до 12 години, придружено от поне един пълнолетен - 120 лева.

Цената включва:

- Превоз с комфортен микробус;

- Нощувка и закуска;

- Водач и беседи по маршрута;

- медицинска застраховка с покритие 10 000 евро за участници до 65 години, за останалите доплащането ще бъде събщено допълнително;

Цената не включва: - храна, извън изброената; - лични разходи. Програмата може да претърпи промени въз основа на събития и обстоятелства от форсмажорен характер. ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ: ДОКУМЕНТИ: Програмата предвижда прекосяване на държавни граници. В тази връзка проверете валидността на личните си документи. В Северна Македония се влиза с лична карта, валидна минимум 6 месеца след датата на влизане в страната. Децата, придружени от двама родители – с паспорт или лична карта. Децата, придружени само от един родител – трябва да се снабдят с изискуемите документи за извеждане на дете в чужбина. Туроператорът не отговаря за пропуски при подготовката на документите и за евентуалното наложено завръщане на неизрядни пътници в София. !!! При проверка на документите на КПП „Логодаж“ служителите връчват невръчени фишове и актове за нарушение на Закона за движение по пътищата. Те са длъжни да ги връчат, като този процес не спира пътуването, нито ви налага плащане на място. ВАЛУТА: Препоръчваме да имате в себе си македонски денари за заплащане на храна, сувенири, закупуване на свещички в храмовете, дарение и пр. Навсякъде търговците приемат и левове, но не гарантираме, че курсът е изгоден. ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ: Максимален брой участници: 19 човека. Минимален брой участници: 15 човека. МЕДИЦИНСКИ И ЗДРАВНИ ИЗИСКВАНИЯ: Добра физическа форма. Хора с грипоподобни симптоми не се допускат да отпътуват. Подходящо облекло и обувки за излет според сезона и метеорологичните условия.

Записване и информация: info@blagoslovena.com тел: 0889910109

Моля, изпратете запитване на мейла info@blagoslovena.com Когато получите потвърждение за свободни места, моля да пристъпите към плащане на 100% от сумата за пътуването по банкова сметка на „Елеганс България“  IBAN BGN - BG58STSA93000030106488. След което ще получите договор за пътуването.

Любопитна информация за Петровден и Горещниците. Обърнете внимание на датата на публикуването. В края на текста са изнесени празниците по новия (сегашния) стил.

Летни празници на огъня

Из народния ни календар

Българска историческа библиотека

1932-1933 година, том II

От Хр. Вакарелски

На 29 юни стар стил или на 12 юли нов стил се празнува у всички християни Петровден - денят на св. апостоли Петър и Павел. Този ден у народа ни се смята като лек празник. На много места на него жънат и косят. “Св. Петър прощава за такива работи”. И обичаите, свързани с него не са много. Като се изключат съборите по някои села на Петровден, остава да се спомене само интересният обичай да се коли на тоя ден пиле-курбан. С такова пиле се отговява след по-дългите или по-късите Петрови пости. Интересното е, че по някои места до Петровден не се ядат и ранозрейките ябълки, наричани “петровки”. Както агнето на Гергьовден, така и ябълките се ядат на Петровден, след като бъдат прекадени и благословени от свещеника и раздадени по махалата. Още по-интересна е формата на обичая на село Топлеш - Търновско: жени, които имат умрели деца, не ядат ябълки, докато не разнесат от тях за умрелите.

Интересно е, че Павловден пък се празнува от народа на следния ден - 13 юли, когато всъщност е денят “Събор на 12-те апостоли”. Павловден се смята за “по-тежък празник” и почти навсякъде го празнуват за от огън. Не бивало да се работи тогава, защото всичко, каквото се работи, се запалвало, а жито ако се жъне - и то се запалвало.

Горещняците, Чурици са същите три дена по нов стил: 28 юли - св. Кирик и св. Юлита, 29 - свещеномъченик Атиноген и 30 - света великомъченица Марина. Всички тия светци са загинали към края на III век, през време на римския император Диоклециан и всички те имат празници, които се пазят у нашия народ “за от огън”. На много места станалите през годината пожари,-било по ниви, ливади, било на сгради, - се отдават на непразнуването на Горещняците. Един анекдот показва, че и турците имотници по нашите места до освобождението празнували тия дни, наричани от тях “горещото”: ратаите им българи им доказвали “по своему” необходимостта от тия празненства.

Що се отнася до петровденския обичай с пилето - курбан, много естествено е днес да виждаме в него най-подходящата за отговяване месна храна по това време. Подобието му, обаче, с един вид отговяване с плодове - ябълки - и още повече употребата им в явна връзка с умрелите, показва, че и тук имаме прастар езически остатък от лятната задушница, следите на която се намират главно в русалските и еньовденските обичаи. От друга страна, в “петровското пиле”, може би, има остатък от старославянски жетварски култ, какъвто имаме явно запазен в петела, който се коли при завършване жътвата и вършитбата.

Появата на схващането, че Павловден носи беда от огън и заради това трябва да се празнува, се дължи непременно на звуковата особеност на името Павел в “Павловден”. Т.е. В случая имаме така наричаната народна етимология - звуковата страна на една дума извиква в съзнанието друга близка по звуков строеж дума със съвсем друго съдържание. “Павловден” на много места се произнася “Паулувден” или “Паулювден”, или просто “Палювден”. Лесно е, следователно, от Палювден да изникне представата за глагола паля или съществителното палеж. Следователно, и обичаят, вярването, ще е изникнало бездруго в говорни области, където е могла да стане тази звукова близост. Затова, може да се смята сравнително нов обичай и наш. Ако го има и у други славяни, не е чудно да е възникнал и там по същия начин, независимо от чужди влияния. Това схващане, може би, е подпомогнало психологически отделянето на продуктивния Петровден от хаталията (опасния) Павловден в два дена.

Наместянето и върху празника на св. Кирик и св. Юлита схващането, че огън изгаря оногова, който го не тачи, е също тъй сравнително късно историческо явление и то само у ония славяни, у които е могла да възникне пак народната етимология “чурек”, във връзка с името Кирик, т.е. там, където е могло да се свърже името Кирик с думата чур, чуряк, означаваща дим, пушек, огън. Така е у нас в Западна България - Кюстендилско, така е и по други наши краища , така е и у малорусите. Та, въз основа на това звуково сближение е възникнало и схващането за празника, че е хаталия от огън. От този първи празник (Кирик и Юлита - 29.07) обичаят е минал и към непосредствено следващите го други два. При втория, може би, има и самостоятелно подобно явление пак по пътя на народната етимология: в името на светеца се съдържа славянската дума огън: Анти-оген. Затова, обаче, нямаме податки в събраните до сега материали за народни вярвания. Третият ден - света Марина, у народа е станала “Света Мария”. И, види се, зарад съседството й с Горещниците и за разлика от толкова много други празници на св. Мария-Богородица е наречена “Мария Огнена”, “Огняна Мария”.

Тия празници на огъня посред лятото, когато горещините се изразяват и в същински огън, било чрез прижуряне растителността, било чрез палежи от гръм, все ще съдържат и елементи от по-стари подобни схващания, за които нямаме сведения. Така могат да се обяснят някои малко натегнати народни етимологии, каквато е, например, малоруската “Палей”, т.е. този, който пали, изгаря, от името на св. Панталеймон. (9 август нов стил), който у малорусите се празнува подобно на нашите горещняци и Павловден.

***

29 юни - свети първовърховни апостоли Петър и Павел

30 юли - Събор на св. славни и всехвални 12 апостоли

15 юли - св. мчци Кирик и Юлита

16 юли - св. Свщмчк Антиоген и 10-те му ученици

17 юли - св. вмчца Марина